trans-coord/gnun/philosophy why-free.bg.html

[Yavor Doganov]

CVSROOT:        /sources/trans-coord
Module name:    trans-coord
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   08/02/25 21:25:06

Added files:
        gnun/philosophy: why-free.bg.html 

Log message:
        Automatic update by GNUnited Nations.

CVSWeb URLs:
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/trans-coord/gnun/philosophy/why-free.bg.html?cvsroot=trans-coord&rev=1.1

Patches:
Index: why-free.bg.html
===================================================================
RCS file: why-free.bg.html
diff -N why-free.bg.html
--- /dev/null   1 Jan 1970 00:00:00 -0000
+++ why-free.bg.html    25 Feb 2008 21:25:06 -0000      1.1
@@ -0,0 +1,439 @@
+<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
+
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Защо софтуерът не трябва да има 
собственици - Проектът GNU - Фондация за 
+свободен софтуер (ФСС)</title>
+
+<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free 
Software Foundation, Why Software Should Not Have Owners" />
+
+<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
+
+<h2>Защо софтуерът не трябва да има 
собственици</h2>
+
+<p>от <a href="http://www.stallman.org/";><strong>Ричард 
Столман</strong></a></p>
+
+<p>
+Цифровите информационни технологии 
допринасят за света, като правят по-лесно 
+копирането и промяната на информация.  
Компютрите предричат да направят това 
+по-лесно за всички нас.</p>
+
+<p>
+Не всеки иска да е по-лесно.  Системата на 
авторското право дава на 
+софтуерните програми „собственици“, 
повечето от които целят да възпрат 
+потенциалната полза на софтуера от 
останалата част от обществото.  Те искат 
+да са единствените, които да могат да 
копират и променят софтуера, който 
+ползваме.</p>
+
+<p>
+Системата на авторското право се е 
зародила с печатарството — технология за 
+масово производство на копия.  Авторското 
право е пасвало добре на тази 
+технология, защото е ограничавало само 
масовите производители на копия.  То 
+не е отнемало свободата от читателите на 
книги.  Обикновен читател, който не 
+е притежавал печатарска преса, би могъл да 
копира книги само с химикалка и 
+мастило, и неколцина читатели са били 
съдени за това.</p>
+
+<p>
+Цифровата технология е по-гъвкава от 
печатарската преса: когато информацията 
+е в цифрова форма, може лесно да се направи 
копие и да се сподели с 
+останалите.  Тази ѝ гъвкавост я прави 
несъвместима със система като 
+авторското право.  Това е и причината за 
непрекъснато нарастващите 
+отвратителни и драконови мерки, които се 
използват в наши дни за насилствено 
+прилагане на авторското право върху 
софтуера.  Помислете върху тези практики 
+на Асоциацията на издателите на софтуер 
(Software Publishers Association — 
+SPA):</p>
+
+<ul>
+       <li>Масова пропаганда, че е грешно да не 
се подчиняваш на собствениците, за да 
+помогнеш на приятеля си.</li>
+
+       <li>Търсене и насърчаване на доносници, 
които да докладват за колегите си.</li>
+
+       <li>Хайки (с подкрепата на полицията) на 
офиси и училища, при които се казва на 
+хората, че трябва да докажат невинността 
си за незаконно копиране.</li>
+
+       <li>Съдебно преследване (от 
правителството на САЩ, по настояване на 
АИС) на хора 
+като Дейвид ЛаМакия от <abbr 
title="Масачузетски институт за 
+технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на 
софтуер (той не е обвиняван за 
+копиране изобщо), а само за  оставянето на 
средства за копиране без пазач и 
+провал при упражняване на цензура при 
използването им.</li>
+
+</ul>
+
+<p>
+Всичките четири практики напомнят онези, 
използвани в бившия Съветски съюз, 
+когато всяка копирна машина е имала пазач, 
който да предотвратява забранено 
+копиране, и хората е трябвало да копират 
информацията тайно и да я предават 
+от ръка на ръка като „самиздат“.  Разбира 
се, има и разлика: мотивът за 
+контрол върху информацията в Съветския 
съюз е бил политически; в САЩ мотивът 
+е печалбата.  Но нас ни засягат пряко 
действията, не мотивите.  Всеки опит 
+за блокиране на споделянето на информация, 
независимо защо, води до същите 
+методи и същата жестокост.</p>
+
+<p>
+Собствениците използват няколко вида 
аргументи, за да ни убедят да им 
+предоставим властта да контролират как 
използваме информацията:</p>
+
+
+<ul>
+<li id="name-calling">Обидни думи.
+
+<p>
+Собствениците използват оклеветяващи 
думи като „пиратство“ и „кражба“, както 
+и експертна терминология като 
„интелектуална собственост“ и „щети“, за 
да 
+наложат определен начин на мислене у 
обществото — опростена аналогия между 
+програмите и физическите обекти.</p>
+
+<p>
+Нашите мисли и интуиции относно 
собствеността върху материалните обекти 
са 
+за това дали е правилно да <em>отнемеш 
обект</em> от някой друг.  Те не се 
+отнасят директно до <em>правенето на 
копие</em> на нещо.  Но въпреки това, 
+собствениците искат от нас да ги прилагаме 
и в този случай.</p></p></li>
+
+<li id="exaggeration">Преувеличаване.
+
+<p>
+Собствениците казват, че те понасят 
„вреди“ или „икономически загуби“, 
+когато потребителите копират сами 
програми.  Но копирането няма директен 
+ефект върху собственика и не вреди никому.  
Собственикът може да загуби само 
+ако човека, който е направил копието, би 
платил за такова на собственика.</p>
+
+<p>
+Малко замисляне върху въпроса ни показва, 
че повечето от тези хора не биха 
+си купили копия.  И все пак собствениците 
изчисляват техните „загуби“ все 
+едно всеки би си купил копие.  Това е 
преувеличение — меко казано.</p></li>
+
+<li id="law">Законът.
+
+<p>
+Собствениците често се позовават на 
текущите закони и на жестоките глоби, с 
+които ни заплашват.  При този подход не се 
подлага на съмнение, че днешните 
+закони рефлектират морала по безспорен 
начин — но същевременно, от нас се 
+иска да се отнасяме към тези глоби като 
естествени факти, за наличието на 
+които никой не може да бъде обвинен.</p>
+
+<p>
+Този вид убеждаване не е измислен, за да 
бъде оборван чрез критично мислене 
+— целта е да се наложи схващането, че сме 
престъпници.</p>
+
+<p>
+Елементарно е, че законите не решават кое е 
правилно и кое е погрешно.  
+Всеки американец би трябвало да знае, че 
преди четиридесет години беше 
+противозаконно в много щати чернокож да 
седи отпред в автобус.  Но само 
+расистите биха казали, че да се седи там е 
лошо нещо.</p></li>
+
+<li id="natural-rights">Естествени права.
+
+<p>
+Авторите често изтъкват, че имат специална 
връзка с програмите, които са 
+написали, и в резултат уверяват, че техните 
желания и интереси относно 
+програмата просто превъзхождат тези на 
който и да е — или дори тези на 
+цялата останала част от света.  (Обикновено 
компании, а не автори, държат 
+авторските права върху софтуера, но от нас 
се очаква да пренебрегнем това 
+несъответствие.)</p>
+
+<p>
+На тези, които предлагат това като етична 
аксиома — авторът е по-важен от 
+вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат 
автор на софтуер, го наричам 
+глупост.</p>
+
+<p>
+Но общо взето хората биха изпитали 
симпатия към аргументите за естествените 
+права поради две причини.</p>
+
+<p>
+Една причина е непрекъснато натякваната 
аналогия с материалните обекти.  
+Когато аз си сготвя спагети, възразявам, 
ако някой друг ги изяде, понеже по 
+този начин аз не мога да ги изям.  Неговото 
действие ми вреди точно толкова, 
+колкото го облагодетелства — само един от 
нас би могъл да изяде спагетите, 
+така че въпросът е, кой?  Най-малката 
разлика между нас е достатъчна, за да 
+наклони везните на етичния баланс.</p>
+
+<p>
+Но когато вие изпълнявате или променяте 
програма, която аз съм написал, това 
+ви засяга директно, а мен само косвено.  
Дали ще дадете копие на приятел 
+засяга вас и приятеля ви много повече, 
отколкото мен.  Не би трябвало да 
+имам правото да ви казвам да не правите 
тези неща.  Никой не трябва да има 
+това право.</p>
+
+<p>
+Втората причина е, че се казва на хората, че 
естествените права на авторите 
+са възприета традиция в нашето общество, 
която не може да се подлага на 
+съмнение.</p>
+
+<p>
+От историческа гледна точка, точно 
обратното е вярно.  Идеята за естествени 
+права на авторите е била предложена и 
решително отхвърлена, когато е била 
+изготвяна Конституцията на САЩ.  Точно 
затова Конституцията само 
+<em>позволява</em> система на авторско право и 
не <em>изисква</em> такава.  
+Затова се казва, че авторското право 
трябва да е временно.  В нея също се 
+твърди, че целта на авторското право е да 
насърчава прогреса — не да 
+възнаграждава авторите.  Авторското право 
възнаграждава авторите по известен 
+начин, и издателите повече, но това е 
предвидено като начин за промяна на 
+поведението им.</p>
+
+<p>
+Истинската установена традиция на нашето 
общество е, че авторското право се 
+отнася до естествените права на общността 
— и че може да бъде оправдано само 
+ако е в полза на общността.</p></li>
+
+<li id="economics">Икономика.
+
+<p>
+Последният аргумент за наличието на 
собственици на софтуер е, че това води 
+до производството на повече софтуер.</p>
+
+<p>
+За разлика от другите, този аргумент поне 
възприема основателен подход към 
+темата.  Основан е на логична цел — 
задоволяването на потребителите на 
+софтуер.  Освен това е ясно, че хората ще 
произвеждат повече даден продукт, 
+когато са добре платени за тази си 
дейност.</p>
+
+<p>
+Но икономическият аргумент има голям 
пропуск: той е основан на презумпцията, 
+че разликата е само в това колко пари 
трябва да платим.  Това предполага, че 
+ние искаме „производство на софтуер“, 
независимо дали софтуера има 
+собственици или не.</p>
+
+<p>
+Хората с готовност възприемат това 
предположение, понеже то е в унисон с 
+нашия опит за материалните обекти.  Да 
вземем за пример един сандвич.  Може 
+да имате възможност да се сдобиете с 
еднакъв сандвич безплатно или срещу 
+определена сума.  Ако е така, единствената 
разлика е сумата, която плащате.  
+Дали ще го купите или не, сандвичът има 
същия вкус, същата хранителна 
+стойност, а и в двата случая може да го 
изядете само веднъж.  Дали ще 
+получите сандвича от собственик или не не 
може да ви засегне по никакъв 
+начин, освен парите, които притежавате 
след това.</p>
+
+<p>
+Това е вярно за всеки вид материален обект 
— дали има собственик или не не 
+оказва пряко влияние върху това какво 
<em>представлява</em>, или какво бихте 
+могли да правите с него, след като го 
придобиете.</p>
+
+<p>
+Но ако една програма има собственик, това 
до голяма степен определя каква е, 
+и какво може да правите с нейно копие, ако 
го купите.  Разликата не е само 
+въпрос на пари.  Системата на собственици 
на софтуер ги окуражава да 
+произвеждат нещо — но не точно това, от 
което обществото се нуждае 
+наистина.  И причинява неуловимо етично 
замърсяване, което вреди на всички 
+ни.</p></li>
+
+</ul>
+
+<p>
+От какво има нужда обществото?  Има нужда 
от информация, която да е истински 
+достъпна за гражданите — например 
програми, които хората да могат да четат, 
+да коригират, да адаптират и подобряват, не 
само да ги ползват.  Но това, 
+което собствениците на софтуер обикновено 
предоставят, е черна кутия, която 
+не можем да изучаваме или променяме.</p>
+
+<p>
+Обществото също има нужда от свобода.  
Когато една програма има собственик, 
+потребителите губят свободата да 
контролират част от собствения си живот.</p>
+
+<p>
+И преди всичко обществото трябва да 
поощрява духа на доброволно 
+сътрудничество у гражданите.  Когато 
собствениците на софтуер ни казват, че 
+да помогнеш на ближния по естествен начин 
е „пиратство“, те замърсяват 
+гражданския дух на нашето общество.</p>
+
+<p>
+Ето защо ние казваме, че <a 
href="/philosophy/free-sw.bg.html">свободният 
+софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p>
+
+<p>
+Икономическият аргумент в полза на 
собствениците е погрешен, но 
+икономическият проблем е налице.  Някои х
ора пишат полезен софтуер за 
+удоволствие или от възхищение и любов, но 
ако искаме повече софтуер от този, 
+който те пишат, трябва да набираме 
средства.</p>
+
+<p>
+Вече десет години, разработчиците на 
свободен софтуер са опитвали различни 
+методи за набирането на средства, с 
известен успех.  Няма нужда никой да 
+става богат — средният годишен приход за 
едно американско семейство, около 
+35,000 щ.д., е достатъчно поощрение за много 
дейности, които имат по-малък 
+задоволяващ ефект от програмирането.</p>
+
+<p>
+Години наред, докато задруга не направи 
това ненужно, аз се издържах от 
+специфични подобрения на софтуера, който 
бях написал.  Всяко подобрение беше 
+добавяно към стандартната издавана версия 
и така достъпно за цялата 
+общност.  Клиентите ми плащаха, за да 
работя върху подобрения, които те 
+искаха, вместо върху функционалности, 
които иначе бих определил като с 
+най-висок приоритет.</p>
+
+<p>
+<a href="/fsf/fsf.html">Фондацията за свободен 
софтуер (ФСС)</a>, 
+благотворителна организация за 
разработка на свободен софтуер, набира 
+средства чрез <a 
href="http://order.fsf.org/";>продажбата</a> на артикули, 
+свързани с GNU: <a href="/software/software.html">дискове 
със софтуер</a>, 
+<a href="http://order.fsf.org/";>фланелки</a>, <a 
+href="/doc/doc.html">ръководства</a> и <a 
+href="http://order.fsf.org/";>луксозни дистрибуции</a>, 
(всички от които 
+потребителите са свободни да копират и 
променят), както и от <a 
+href="http://donate.fsf.org/";>дарения</a>.  В момента има 
персонал от петима 
+програмисти и трима служители, които 
обработват доставките по пощата.</p>
+
+<p>
+Някои разработчици на свободен софтуер 
печелят пари, като продават услуги по 
+поддръжка.  „Сигнус Съпорт“, с около 50 
служители (когато тази статия е 
+написана), предвиждат, че около 15 процента 
от дейността на техния персонал 
+е разработка на свободен софтуер — 
достоен за уважение дял за софтуерна 
+фирма.</p>
+
+<p>
+Фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, 
„Тексас Инструментс“ и „Аналог 
+Дивайсес“ се обединиха, за да финансират 
продължаването на разработката на 
+компилатора на GNU за езика Си.  
Междувременно, компилаторът на GNU за езика 
+Ада се финансира от Военновъздушните сили 
на САЩ, понеже вярват, че това е 
+най-евтиния начин да се сдобият с 
висококачествен компилатор.  (ВВС 
+прекратиха финансирането преди известно 
време; компилаторът на GNU за Ада е 
+налице, а поддръжката му се спонсорира 
комерсиално.)</p>
+
+<p>
+Всички тези примери са малко; Движението 
за свободен софтуер все още е 
+малко, и все още е младо.  Но примерът за 
радио, поддържано от слушателите, 
+в тази страна (САЩ) ни показва, че е 
възможно да се поддържа голяма дейност 
+без да се насилва всеки потребител да 
плаща.</p>
+
+<p>
+Като компютърен потребител днес, може да 
се окаже така, че ползвате 
+програма, която е <a 
+href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически
 
+софтуер</a>.  Ако ваш приятел ви помоли за 
копие, би било грешно да 
+откажете.  Но тайното сътрудничество не 
води към добро общество.  Човек би 
+трябвало да се стреми да живее почтен 
живот, открито и с гордост, а това 
+означава да каже „Не“ на собственическия 
софтуер.</p>
+
+<p>
+Вие заслужавате да имате възможността да 
си сътрудничите открито и свободно 
+с други хора, които ползват софтуер.  Вие 
заслужавате да можете да изучавате 
+как работи софтуера, и да обучавате 
учащите с него.  Вие заслужавате да 
+можете да наемете любимия си програмист да 
оправи грешка в софтуера.</p>
+
+<p>
+Вие заслужавате свободен софтуер.</p>
+
+<hr />
+<h4>Това есе е публикувано в книгата <a 
href="/doc/book13.html"><cite>Свободен 
+софтуер, свободно общество: избрани есета 
от Ричард М. Столман</cite></a>.</h4>
+
+
+<div style="font-size: small;">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
+ </div>
+</div>
+
+<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    
+ verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     
+ with the webmasters first. 
+ Please make sure the copyright date is consistent with the document 
+ and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
+
+<div id="footer">
+
+<p>
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции или 
предложения на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+</p>
+
+<p>
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на преводи на 
+тази статия.
+</p>
+
+<p>
+Авторски права 1994 Ричард Столман <br /> 
Дословното копиране и 
+разпространение на цялата статия са 
позволени за всеки тип носител без нужда 
+от заплащането на такси, стига тази 
бележка да бъде запазена.
+</p>
+
+
+<div class="translators-credits">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Явор Доганов <a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2008 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
+<a href="https://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a>
+на <a href="https://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за
+превод на www.gnu.org</a>.  Благодарим Ви!</p>
+ <p>
+<!-- timestamp start -->
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/25 21:25:06 $
+
+<!-- timestamp end -->
+</p>
+</div>
+
+<div id="translations">
+<h4>Други преводи на тази страница</h4>
+
+<!-- Please keep this list alphabetical. 
+ Comment what the language is for each type, i.e. de is Deutsch.
+ If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+  - one of the lists under the section "Translations Underway" 
+  - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right versus 
+ <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> 
+ Please use W3C normative character entities -->
+<ul class="translations-list">
+<!-- Catalan -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.ca.html">Catal&#x00e0;</a>&nbsp;[ca]</li>
+<!-- Czech -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.cs.html">&#x010c;esky</a>&nbsp;[cs]</li>
+<!-- Danish -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.da.html">Dansk</a>&nbsp;[da]</li>
+<!-- German -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.de.html">Deutsch</a>&nbsp;[de]</li>
+<!-- English -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.html">English</a>&nbsp;[en]</li>
+<!-- Spanish -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.es.html">Espa&#x00f1;ol</a>&nbsp;[es]</li>
+<!-- Persian/Farsi -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.fa.html">&#x0641;&#x0627;&#x0631;&#x0633;&#x06cc;</a>&nbsp;[fa]</li>
+<!-- French -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.fr.html">Fran&#x00e7;ais</a>&nbsp;[fr]</li>
+<!-- Croatian -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.hr.html">Hrvatski</a>&nbsp;[hr]</li>
+<!-- Hungarian -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.hu.html">Magyar</a>&nbsp;[hu]</li>
+<!-- Indonesian -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.id.html">Bahasa Indonesia</a>&nbsp;[id]</li>
+<!-- Italian -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.it.html">Italiano</a>&nbsp;[it]</li>
+<!-- Japanese -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.ja.html">&#x65e5;&#x672c;&#x8a9e;</a>&nbsp;[ja]</li>
+<!-- Korean -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.ko.html">&#xd55c;&#xad6d;&#xc5b4;</a>&nbsp;[ko]</li>
+<!-- Dutch -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.nl.html">Nederlands</a>&nbsp;[nl]</li>
+<!-- Polish -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.pl.html">Polski</a>&nbsp;[pl]</li>
+<!-- Portuguese -->
+<li><a href="/philosophy/why-free.pt.html">Portugu&#x0ea;s</a>&nbsp;[pt]</li>
+<!-- Russian -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.ru.html">&#x0420;&#x0443;&#x0441;&#x0441;&#x043a;&#x0438;&#x0439;</a>&nbsp;[ru]</li>
+<!-- Tamil -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.ta.html">&#2980;&#2990;&#3007;&#2996;&#3021;</a>&nbsp;[ta]</li>
+<!-- Turkish -->
+<li><a 
href="/philosophy/why-free.tr.html">T&#x00fc;rk&#x00e7;e</a>&nbsp;[tr]</li>
+</ul>
+</div>
+
+</div>
+</body>
+</html>